С куче на разходка

Като дългогодишен стопапин на големият, лош Джек и пълната му противоположност - най-сладкото куче Неси, съм се сблъсквала с различни шокиращи, впечатляващи, умилителни, страшни и въобще разнообразни ситуации с кучета и техните стопани по столичните паркове.

Откакто взех второ куче, имам свобода на избор - къде да отида и кое куче да заведа на това място. Не всяко място за разходка е подходящо за всички кучета и не трябва да насилваме себе си и кучетата си, предизвиквайки по този начин нежелани ситуации.

Джек е саможиво куче, което има свои собствени задачи за вършене и не го вълнуват другите. Поради особеностите на неговия характер, се разхождаме повече по гори и паркове с по-малко хора и кучета. Той няма изявен инстинкт на ловец, не яде боклуци и разходките с него на изолирани места са приятни и спокойни. От друга страна, той е конфликтно куче - търси повод да влезе в бой и рядко остава без такъв.

Когато у дома пристигна Неси всичко се промени - вкъщи влезе един ураган от положителна емоция. Тя целува всички кучета и избягва конфликтни ситуации. С нея можем да ходим навсякъде и да контактуваме с всички. За разлика от Джек обаче, Неси е изкусен ловец, който безпроблемно хваща плячката си. Инстинктът е по-силен от нейната добродушна душа, затова внимавам къде и как я пускам без повод.

Така моят проблем се реши бързо и много лесно. Мога да ходя на различни места с кучета и да не се ядосвам, че кучето ми се бие с другите, че бяга или създава проблеми - имам кучета за "всякакъв терен".

Не всеки има две и повече кучета, но пък всеки добър стопанин иска кучето му да има свои приятели, да е социално, да посещава кучешки градинки и паркове, да се разбира с други кучета. Много често това желание надделява над характера на кучето, над нуждите му и над потребностите на породата:

  • Хора с очевидно доминантни кучета (последното такова беше лабрадор) влизат в заградена кучешка градинка, за да пуснат кучето си да се натича, но преди това му дават топка или друга играчка, която то да пази от всички останали кучета. А кучешката градинка е точно като детската градина - всяко куче иска играчката на другото. Краен резултат: бой между кучета.

  • Хора с акита, която е резервирана към кучета и хора много искат да социализират кучето си и го оставят пуснато на кучешки поляни, където то бива връхлетяно от група енергични и свръх социални кучета. Кучето се напряга, стресира и реагира по възможно най-адекватния за него начин - с бой, за да се отърве от натрапниците.

  • Хора с хъски много искат то да се научи да играе като "нормално куче", затова го пускат в близката НЕзаградена кучешка поляна да играе с други кучета и много се ядосват когато след 15 минути въртене в кръг хъскито тръгва по своя собствен път и оставя приятели и стопани. Резултат: в най-добрият случай - 20 минутно гонена на хъски, в най-лошият - изгубено куче.

  • Хора с малко, но агресивно куче се събират с големи кучета и изключително се възмущават когато голямото куче реагира на проявената агресия от страна на малкото.

  • Хора с видимо добро куче вадят от джоба пликче с бисквити, събират около себе си 10 кучета и се изненадват, когато те се сбият по между си.

Примерите, които предизвикват проблеми между кучета по време на разходка са безброй, а разрешаването на всеки един от тях е елементарно - съобразявайте се с характера, породата и нуждите на вашия домашен любимец. Най-добре е да помислите добре преди да вземете куче дали това е вашето куче и/или дали това е вашата порода.


Featured Posts
Recent Posts