Истинският стандарт на сибирското хъски

Общ вид:

Това е куче, чийто общ вид се различава според хората, които срещне на улицата.

Ако кучето е сиво, ще кажат: "Красавец, каква порода е? Сибирски вълк?", ако е кафяво или бежаво: "Каква красавица, лисица ли е?".

Ако кучето е черно-бяло и има сини очи, тогава всички безпроблемно разпознават сибирското хъски. Ако има кафяви очи: "Красив е, жалко че не е чистокръвен, защото има кафяви очи!" "Всъщност той е интернационален шампион и..." "Ааа (пауза). Обаче е мелез, нали?"

Глава: без съмнение пълна с въздух за 90% от стопаните. Който смята, че хъскито може да се подчинява "ей тъй", защото имало овчарки които влизат в огъня заради стопаните си, то най-вероятно този човек ще свърши в огъня, ако очаква същото от сибирско хъски. Хората, които казват, че хъскито е по-умно и хитро от тях, са взимани на подбив от кучето си стотици пъти дневно (а то откровенно им се подиграва). Тези, които смятат че могат да го подчинят със сила и крясъци, разбират че имат едно глухо куче, което не усеща болка, и накрая те са тези, които му се подчиняват. За останалите 10% от хората, които уважават този висш интелект и предлагат сътрудничество, хъскито е едно прекрасно, мило куче, което може да се представя отлично в почти всеки спорт. От време на време, все пак, им се присмива, но напълно приятелски.

Очи: Може да са кафяви, сини, кехлибарени, хетероцветни или пък с различни цветове в самото око. Погледът винаги е нащрек, весел и приятелски. Толкова приятелски, че понякога котката на съседа може да се обърка и да се приближи прекалено близо. В такива ситуации е необходима бърза, човешка намеса. В противен случай: "Но то изглеждаше толкова сладко и безобидно!" ще е последната мисъл на котката. Уши: изправени, с триъгълна форма, добре окосмени. Могат да чуят думата "храна" от двадесет и пет километра разстояние, едно "мяу" от тридесет километра, а "ела тук ВЕДНАГА" - от пет сантиметра (понякога дори и те не са достатъчни). Нос: Може да бъде черен - при черните и сиви кучета или кафяв - при кафяви и бежави. Какъвто и да е цвета, този нос може да надуши пържола-забравена-на-масата от четири километра разстояние. Зъби: ножицовидна захапка (която често се затваря с помощта на кокошки, агнета, ярета, котки или пържоли-забравени-на-масата).

Крайници: ужасно бързи. Докато ти се обърнеш, те са способни да се "телепортират" на километри разстояние. Лапите са с овална форма и имат вграден GPS, който навигира кучето с математическа точност до най-близкото пернато (или пържолата-забравена-на-масата). Опашка: "опашка на лисица", добре окосмена, носи се отпусната, когато кучето е на едно място, а докато е в движение - по продължението на тялото или в елегантен сърп. Когато кучето бяга и играе в тревата, опашката е много полезна за да се разбере къде, по-дяволите, е то. Ако в тревата има котка или пиле, опашката се скрива и нямаш представа къде е кучето, докато не го видиш как се завръща с перо в устата и най-невинното изражение на муцуната, което казва "Кой, аз ли??" Козина: двойна - с основен косъм и подкосъм, средна дължина, подобна на кожено палто. Тя е хипоалергенна и самопочистваща се: дори когато кучето играе цял ден в калта, 10 минути след като се приберете вкъщи ще намериш сухо и напълно чисто куче. Не можеш да кажеш същото и за белия диван, в който се е отъркало, за да се почисти. Всички цветове на козината са разрешени - от черно до чисто бяло, с различни маски на муцуната, които не се срещат в много други породи. Единствената маска, която стандартът трябва да признава обаче, е тази на крадеца. Характерна е за абсолютно всяко хъски.

За реакциите относно цвета на козината - виж "общ вид". Ще допълня само, че за пинто хъски (петнисто) можеш да чуеш: "Красавец, има нещо от пони в него, нали?" (Питали са ме също "Това е куче-крава, нали?") Още по въпросът за козината: мой приятел, вървейки по улицата, с хъски на повод, се разминава с възрастна жена, която когато вижда кучето без малко не изскача на улицата, за да избегне "пряк сблъсък". Приятелят ми, очевидно притеснен, се опитал да я успокои, казвайки: "Госпожо, не се страхувайте, кучето е много добро!" Отговорът й: "Не, не! Не вярвам! Всички знаят, че дългокосместите питбули са най-опасните!" Поведение: гони котки и пилета, докарва инфаркт на ярета и агнета (ако не успее да ги изяде преди да разберат, че трябва да се изплашат), изследва територията си (разбирай изследва три четвърти от земното кълбо), заема целия диван, краде всякаква храна (и не само), върти хората на "малкият си пръст" и им се присмива. А да, разбира се, тегли и шейни. Но при липса на шейна, се справя отлично с всичко друго: аджилити, фризби, важното е да прави нещо. Ъм, не. Определено не става за овчарко куче.

Характерни черти: когато е топло НЕ се държи в хладилника, както мислят някои. През лятото се старае единствено да свали цеееелия си подкосъм, който ще намериш из цяяяялата къща. На теория сменя козина два пъти годишно: на практива винаги, но в различни количества, варирайки от много (всеки ден) до неописуемо много (когато сменя козина). Когато е студено, ако има шейна за теглене, се забавлява като за последно. Ако няма шейна - не го търсете в дълбокия сняг навън, то спи свито пред радиатора.

Превод от италиански: Гергана Генчева

Оригиналната статия от Валерия Роси може да видите тук: http://www.tipresentoilcane.com/2011/05/25/il-vero-standard-del-siberian-husky/

#standard #husky #siberian #siberia #real #workingdogs #чернобяло #dogbreeds #хъски #сибирскохъски #сибирско #sindarin

Featured Posts
Recent Posts